Приложение 2

Разнообразието от планински спортове

Съвременното катерене включва дейност с разнообразен характер, вариращи от пешеходен туризъм и боулдър до скално катерене и алпинизъм. Алпинизмът включва в себе си екстремни височинни изкачвания и експедиционни изкачвания във високи масиви като Андите и Хималаите. Въпреки че разделителната черта межди различните форми на катерене не е ясно очертана, следната категоризация позволява да се представи нагледно и разбираемо голямото разнообразие от планински спортове.

Пешеходен туризъм и трекинг
Пешеходния туризъм до планински хижи, премки и върхове е най-разпространения вид планинарство. Няколкодневни преходи в планинските райони, особено извън отъпканите пътеки, често се нарича трек. Преходите се превръщат в технически по-трудна форма на планинарство в момента в който се наложи да използваме ръцете си при предвижване.

Предвижване по виа ферата

Маршрутите по стръмен скален терен, екипирани със стоманени въжета и метални скоби, стават все по-популярни. По този начин райони, който са запазени за технично скално катерене стават по-широко достъпни чрез използването на специална система за осигуряване.

Класически алпинизъм
Тази форма предполага преминаването по скални участъци от 3-та категория по UIAA и изкачване по снежен и леден склон с до 50 градуса наклон. Нормално целта е изкачване по най-лесните маршрути до върхове в алпийската зона.

Ски алпинизъм
Привържениците на тази класическа форма алпинизъм използват алпийски или телемарк ски за да правят изкачвания в планините или траверси на цели масиви. Поради големия набор необходими умения тази дисциплина се подрежда сред най-трудните и опасни форми на алпинизъм.

Йерархия на “Катерачните игри”
Лито Техада-Флорес въвежда система за категоризиране на различните видове катерене, която помага при описването на различните аспекти, които съвременното катерене е развило. Всеки специализиран вид ”катерачна игра” се определя от неформални, но точни правила. Колкото по-голяма е опасността в една катерачна игра поради спецификата на терена, толкова по-леки са ограниченията за използването на технически средства. Колкото по-малко са обективните опасности, толкова по-строги стават правилата.
Боулдър катерене
При този вид катерене се работи по трудни пасажи на ниски скали, близо до земята, обикновено без да се използва въже. Разрешената екипировка се ограничава до еспадрили, торбичка с магнезий и крашпад. Боулдър катеренето се практикува на естествени скали, както и на изкуствени стени.

Катерене на изкуствени стени
Днес повечето катерачи използват изкуствени стени за тренировка или разпускане, вкъщи или в салоните или на открито. Все повече катерачи практикуват спорта предимно на изкуствени стени. Има и нови форми като терапевтично катерене и катерене под формата на изкуство – танц и балет.

Катерене на ниски скали

Маршрути между 1 и 3 въжета попадат в този вид катерене (crag climbs). Поради това че са къси и почти липсват обективни опасности, етиката на „чистото/свободно катерене” е международно приета през последните 2 десетилетия. Това означава че изкачването се признава само ако не са ползвани никакви изкуствени средства за преминаване.

Катерене на дълги маршрути
Ако маршрута е по-дълъг от 3 или 4 въжета то той попада в категорията дълъг маршрут.

Големи стени / изкуствено катерене

В този вид катерене, развито в долината Йосемити, се правят изкачвания на стени, които не могат да бъдат преминати свободно, като се използва специфична екипировка. Стремежът е максимално да се ограничи пробиването на дупки и поставянето на болтове – по този начин се оставят минимални следи по скалата.

Алпийско катерене

В "алпийските игри" катерачите се сблъскват не само с проблемите на самото изкачване, но и с обективните опасности на често враждебната околна среда във високите планини. Оцеляването често зависи не само от способността да преодолееш безопасно техничните предизвикателства на маршрута, но и от скоростта на свръзката. Неписаните правила на алпийската игра разрешават ползването на клинове и клеми за предвижване. Обаче в началото на 60-те принципите на свободното катерене все повече започват да се прилагат и във високата планина. Докато в началото фокусът е бил върху свободното преминаване на маршрути, които нормално са били минавани изкуствено, не след дълго се появяват нови трудни изкачвания. Те включват както изключително смели традиционни изкачвания, така и хедонистични спортни такива.
Важен аспект на алпийското катерене е леденото катерене. Става въпрос за класически ледени маршрути и стигнем до сериозни футуристични начинания. Все по-популярно става изкачването на замръзнали водопади, ледени сталактити и обледена скала.

Съвременните смесени маршрути – скала и лед – понякога включват трудни движения на скала с помощта на котки и сечива. Тук важат правилата на свободното катерене.

Ледените и миксови маршрути могат да варират от къси, едно въже, до смели начинания по високите планини, които продължават със седмици.
Традиционно и спортно катерене

 

Съвременната катерачна терминология прави разлика межди стиловете на традиционното или приключенско катерене и спортното катерене.

Традиционното или приключенско катерене включва следните елементи:

- Изкачването се оценява според психичната устойчивост, необходима за преминаването на даден маршрут.
- Катерачът е отговорен за поставянето на осигуровките или трябва да мине без тях.
- Грешките направени от водача могат да имат много драстични последствия.

Спортното катерене се характеризира със следното:
- Изкачването се оценява според техничната трудност на маршрута.
- Доминиращ е елемента на голямо мускулно натоварване и усета за движение.
- Болтовете позволяват перфектно осигуряване.
- При правилно осигуряване падането на водача няма сериозни последствия.

Стиловете на традиционното и спортно катерене могат да бъдат отнесени както към къси маршрути, така и към алпийски стени.

Има много хибридни форми на катерене, междинни на чисто приключенското и спортно катерене.

Различните игри и концепции за сигурност отговарят на различните нужди на отделните катерачи. Изобилието на различни форми на планинските спортове дава възможност за себе реализация на голям брой хора - факт, който одобряваме.

Привържениците на философиите както на спортното, така и на традиционното катерене, имат правото да катерят съобразно техните желания и способности.

Запазването на това разнообразия трябва да е наша цел – трябва да оставим за всеки стил специалните места за практикуването му.

Катерене на високи планини в алпийски стил
Тази дисциплина прилага правилата на алпийското катерене при изкачвания на високи планини и върхове от по 6, 7 и 8 хиляди метра – територия дълго време пазена за традиционните експедиции. При катеренето в алпийски стил се отричат фиксираните парапети, всяка външна помощ или изграждането на редица от лагери, ползването на бутилки кислород.
Експедиционно катерене

Съществуват две форми: първата разновидност позволява на максимално голям брой участници да достигнат престижни върхове във високите планини посредством най-лесния път до върха. Вероятността за успех се оптимизира чрез свободното използване на носачи, парапети и бутилки кислород.
За разлика от това, при екстремната форма на експедиционно катерене стремежът е да се преодоляват все по-технично трудни маршрути с помощта на най-съвременна екипировка освен бутилки кислород: фиксирани парапети, порталедже, лагери и депа с екипировка.