До Македония и назад

Няколко пъти сядам да пиша за пътуването ни до Охрид и Битола, но все се спирам по средата на публикация. Най- накрая с малко закъснение (има – няма 6 месеца), реших в съвсем телеграфичен стил да опиша с думи прости впечатленията си. Ще се опитам да избегна подробности за храна, цени и политика. Природата, хората и взаимоотношенията са много по-важни от цената на „кифтета”.
Пътуването беше осъществено почти инцидентно в края на юли 2013. Преди да тръгнем съвсем набързо се запознахме с пътеписи писани за древният културно – духовен център.
Интересен исторически материал възстанови части от забравената история на този регион.
Пътуването през Тетово – Кичево – Охрид протече нормално, без особени препятствия.
Минава се през 6 патерини (пътни пунктове за плащане). След Скопие пътя става по-тесен и напрегнат.

След като се установихме се отдадохме на разходки, плаж и културни забележителности. За съжаление трите дни едва стигнаха да хвърлим по един мимолетен поглед на набелязаните обекти.

Персонално на мен най-много ми хареса разходката с лодка около старият град и крепостта. Това кратко преживяване дава възможност да смениш гледната точка за малко. Изведнъж забелязваш толкоз много неща, че ти се иска да си останеш там и да мечтаеш.

Крепостта, църквите и манастирите – изкривената духовна и историческа действителност. Реставрирани – превърнати от културни забележителности в туристически атракции. На прага на всяка една от тях – разпънатите сергии на битака.
Тази гледка е избягвана от моя фотоапарат.

Крайбрежието – невероятно, неописуемо, магическо. Съчетанието на сините води, зеленината на гората в подножието на Галичица. Останалите малко незастроени кътчета около Охридското езеро са главозамайващи.
За съжаление знаем последиците от навлизането на туристическият бизнес в подобни територии какви са.

Пътуването от Охридското езеро до Преспанското езеро през планината Галичица беше емоционално и изпълнено с трепет, въпреки острите завой. Галичица е планината разделяща Охридското и Преспанското езеро. Най-високият връх е над 2000м. На тази планина са се водили велики битки в периода 1916 – 1918г. в защита на българските позиции. Невероятните гледки открояващи се към Охридското езеро спират дъха и най-забързаният турист. Тесният път през Галичица е любима дестинация на много велосипедисти и туристи.
Под варовиковите пластове на планината минават подземни реки идващи от Преспанското езеро, даващи началото на многобройните извори по западните склонове.
Един от тези извори е при манастира Св. Наум. Денивелацията на между двете езера е 210м.

В този материал могат да се намерят доста любопитни факти за Преспанското езеро.

Като се прекоси Галичица се озовахме на брега на Преспанското езеро близо до албанската граница (село Stenje). Малко селце с хубави нови къщи и пясъчен плаж. Една дървена барака играеше ролята на beach bar предлагаше бира и безалкохолни напитки.
Спокойно, необезпокоявани от никого си разпънахме шезлонгите и прекарахме остатъка от деня в дрямка.

След приятният ден на плажа се насочихме към Битола. Голямо впечатление правят ябълковите градини около пътя към Ресен. Повече от час след като тръгнахме от брега на езерото се наслаждавахме на ябълковите градини и фермите около пътя. Чисти, спретнати и обновени са селцата, през които минахме. Тези плодни земи са продължение на царските градини на цар Самуил. По тези земи се отглеждали ябълки, круши, сливи, бадеми, още когато цар Самуил водел битки с неприятелите на българщината.

По пътя за Битола се минава през природен парк Пелистер. За съжаление нямаше време да се насладим на вековните гори в този парк. За разлика от Галичица, Пелистер е залесен с иглолистни вековни гори. Прохладата и свежият въздух те пронизват още от първите метри през парка. Тази дестинация си запазва първото място за посещение при следващото ходене в Македония.

В Битола се указахме въвлечени в разгара на Илинденските дни. Фестивал за народни песни и танци. Празнува се от 1973г. Гости на фестивала бяха фолклорни групи от Бразилия, Израел и много други страни.

За съжаление Битола беше последният град в Македония, който посетихме. Пътуването до съседната страна премина с преживяване на много положителни емоции. Остави много идей за осмисляне и желание за повторна визита.

 

Накрая, но не на последно място бих искал да споделя малко информация за настаняването ни в Охрид. Използвахме малък семеен хотел Апартаменти Йоце. Апартаментите са чисти, подредени и много уютни. Притежават всички удобства. Голямо впечатление прави гостоприемството на собственика и желанието му да направи почивката на своите гости истинско удовоствие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.You can leave a response, or trackback from your own site.