Вищерица – безвремие и релакс

В  опита ни за бягство от летните горещини се озовахме в Родопите.  На около час път нагоре в гората с автомобил по неасфалтиран  път стигнахме до Вищерица.  Едно от малкото местенца забравили да приютят цивилизацията в пълния и вид.

В последно село по пътя за Вищерица се вижда, че НТП (научно-техническият прогрес) е хванал влака закъснял с няколко десетилетия.  Това в никакъв случай не притеснява хората живеещи тук.

Качвайки се нагоре термометъра падна с около 17 градуса. Беше валяло дъжд. Лекият повей на вятъра носеше аромата на смола от бял бор. Малко преди да стигна хижата обхвата на мобилният телефон беше загубен. Часовникът спря … или може би се върна с няколко столетия назад …

Само лекият повей на вятъра и чуруликането на птиците дразнеше сетивата.И след последният завой се показа хижата  забулена в бяла пелена. Околните къщи бяха все така пусти и сякаш очакваха своите обитатели.

 

 

 

 

 

 

Само няколко пасящи крави ни приветстваха с тих поглед.

На другата сутрин слънчевите лъчи разкъсваха изпаренията в боровата гора. Всичко предвещаваше един слънчев и невероятен ден, превърнат в безвремие от царящото спокойствие.

Вместо да отдадем почит на местните забележителности предпочетохме да пазим полевите хамаци разпънати под вековните дървета.

След продължителна дрямка под дебелата сянка реших да пообиколя поляните в очакване да зърна някое животно.

Награда за дългото ходене бяха видените елени лопатари  и муфлони.

Лопатарите живеят на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно.

Муфлоните са разселени изкуствено в много европейски страни, включително и в България. Според някои мнения те са вторично подивели домашни овце и кози, а не диви предшественици съхранили се в естествен вид.

Наред с дивите животни имахме добра среща с  Асен и неговият кон. Двамата са работници в горското стопанство. Конят е незаменим работник при тегленото на трупи. Но освен с трупите се справя добре и с децата.

Несъвършенството на  думите и снимките се изразяват в ограничението  да пресъздадат атмосферата и заряда на мястото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.You can leave a response, or trackback from your own site.