Белмекен

Желанието да посетим яз. Белмекен беше на път да се реализира.

Планирахме да пристигнем на язовира в събота около обяд. Искахме да направим малък преход и да пренощуваме в някоя хижа или хотел. За целта разгледахме възможните дестинации и местата за преспиване.

След дълго планиране избрахме да оставим колата на спортна база Белмекен и от там пеша до хижа Белмекен.

Маршрута до спортна база Белмекен беше от София през гр. Костенец, Сестримо, яз. Чаира до яз. Белмекен. Преди село Сестримо (на около 2,9км от пътя Костенец-Белово) има разклон за ПАВЕЦ . Заобикаля се селото от южната страна. След 12,2км (от пътя Костенец-Белово) има голям разклон с табелка за Белмекен. Не се спазва табелата и се хваща левият път, който минава покрай яз. Чаира. Пътя води до ПАВЕЦ, където има бариера. На бариерата се завива на дясно. Този маршрут е без дупки и достатъчно широк. Като се стигне до яз. Белмекен е необходимо да се кара по пътя минаващ под северната стена за да се излезе на западният бряг. Пътят от западната страна на язовира води право в спортната база (хотел Белмекен).

Стигнали до спортната база оставихме колата и метнахме раниците на гръб.

Пътеката до хижа Белмекен е маркирана с колова (зимна) маркировка на 2 часа и половина път. Реката винаги се пада от дясната страна. Пресичат се множество поточета.

elevation

Извадихме голям късмет с времето. Малките облачета ни следваха и не позволяваха на слънцето да ни напече. Растителността е ниска иглолистна – клек.

На няколко места преминахме около топящи се преспи сняг, който напомняха за отминалата зима. От преспите се зараждаха малки струйки вода, съединяващи се в малки поточета даващи началото на реката.

На връх Равни чал малките облачета подгонени от вятъра се съединяваха и удряха скалите. В подножието на върха малките капчици кондензираха върху тревата и превръщаха оскъдната почва в блато. В тази пелена, маркировката се губеше. В седловината Премката (между в.Равни чал и в.Белмекен) температурата падна с няколко градуса и ни принуди да облечем дебелите якета. Прогнозата на синоптиците за следобедни валежи беше на път да се сбъдне. Оставаше само спускането към хижата.

В самото начало на спускането видяхме един стар джип УАЗ „кацнал” на една скала. Той седеше толкоз естествено на тази скала, колкото би стояло и орлово гнездо в центъра на София. Безпътието, големите камъни и липсата на елементи от цивилизацията правеха джипа да изглежда като „кръпка” на нова дреха. Предположението, че това превозно средство служи на хижаря да снабдява хижата се оказа вярно. Вземайки под внимание сипеите, скалите и липсата дори на пътечка разбираме трудностите пред, които е изправен хижаря. Слизайки надолу по стръмният склон се озоваваме пред неописуемата гледка на езерото и хижата. Местоположението е на циркусния праг, край брега на Равнивръшкото езеро. Хижата е построена за една година, завършена през1933г. При строежа е използван изключително доброволен труд. Керемидите на хижата са изнесени от учениците в с. Костенец.  Собственик на хижата е ТД „Равни чал” с.Костенец. След пожар в недалечното минало хижата е разрушена. Около 2006г. хижата е възстановена с изключение на старото кухненско крило. Има течаща вода и електричество. Електричеството в момента е от малък фотоволтаик на покрива, поставен от хижаря.

Няколко големи стаи за нощувка, столова и санитарен възел. Отоплението в стаите е на дърва. Въпреки скромното обзавеждане хигиената е на добро ниво. Одеялата и чаршафите са чисти.
Хижа Белмекен

Тук идва момента да спомена и за хижаря Жоро. Млад мъж около 30-те интелигентен и винаги готов да помогне. Благодарение на неговите упътвания успяхме да стигнем до язовира и хижата. Намираме го с инструменти в ръка да ремонтира. Видимо се опитваше да стегне хижата, като един добър стопанин. Всъщност той е наемател, който е готов да положи много усилия за да не позволи хижата да се руши. След като опитахме супата от коприва на Жоро го оценихме и като отличен готвач. Прекрасният чай, който оставихме са десерт утвърди хижаря, като един добър и грижовен домакин. На другата сутрин мекиците с който ни изненада окончателно повдигнаха бойният дух и изтриха притесненията за лошото време, което връхлиташе хижата.

След обилната закуска с нежелание стегнахме раниците за връщане. Времето беше мразовито едва 2-3 градуса над нулата. Дъждът преминаващ в ледени кристали брулеше лицата. С не много усилия се изкачихме до седловината Премката, където започва спускането. Там срещнахме нова група отиваща към хижата. С добрата новина, че Жоро вари боб повдигнахме духа на туристите.

Слизането беше затруднено от допълнителното вода по пътеката. На половината път дъжда спря и температурата леко се повиши. Така успяхме безинцидентно да слезем до колата. Използвахме хотела да се преоблечем със сухи дрехи и да потеглим към София.

Благодарение на приятната компания на Вера и Сашо, гостоприемството на Жоро и не на последно място – природната красота на Рила, успяхме да прекараме незабравимо в една кратка разходка до хижа Белмекен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.You can leave a response, or trackback from your own site.